Гумата на едно полуремарке не живее само един живот: правилно управляваният карказ започва втория, а понякога и третия си живот чрез регенериране. Целта на програмата за управление на гумите е да извлече от всеки карказ максималния общ километраж, който може безопасно да се постигне.
Градивните елементи на програмата
- Идентификация: проследяване на всяка гума по сериен или флотилен номер; отговор на въпроса кой карказ къде е и в кой живот се намира
- Дисциплина на налягането: ниското налягане, изморяващо тялото на карказа, е фактор номер едно, прекратяващ способността за регенериране
- Проследяване на дълбочината на протектора: периодичното измерване осигурява както момента за сваляне, така и ранната диагностика на неравномерното износване
- План за ротация и позициониране: балансирана употреба между позиции с различен характер на износване
- Решение за регенериране: според възрастта на карказа, историята на повреди и прегледа на тялото, заедно с надзора на регенериращата фирма
Тънкостите на решението за сваляне
Свалянето на гумата твърде рано пропилява живота на протектора; свалянето твърде късно пък прави карказа негоден за регенериране и унищожава истинската му стойност. Правилният прозорец е интервалът, преди дълбочината на протектора да падне до законовата граница и преди тялото на карказа да получи повреда. Ускореното износване в зоната на рамото трябва да се оценява заедно с проверка на окачването или центроването; иначе и новата гума ще сподели същата съдба.
Добре поддържаният регистър на гумите е същевременно архив за здравето на превозното средство: моделите на износване разказват за окачването, загубите на налягане — за джантите и вентилите, а честотата на повреди — за условията на маршрута. Автопаркът, който управлява гумите, всъщност управлява цялото превозно средство.